Аз исках да съм част от протеста и успях да бъда. Бях там. Сред всички тези хора, които за някои бяха недостатъчно, а за други не беше важно точно колко са. Имаше 15 годишни деца, имаше и 70 годишни старци. Старци, чиито гласове бяха заредени от силата на недоволството им и те скандираха силно и жизнено. Старци на вид. Живели и в лоши и в по-лоши времена. Това ме учуди. Бях свикнала да виждам червени бабички и дядовци по червени митинги. Зарадвах се, че не е въпрос на възраст вече. Не е въпрос на пол и професия. Вече е въпрос на националност. Да си българин трябва вече да означава да си спомниш какво и защо е значело "Съединението прави силата".

Да, протестирахме под този цитат. Кое съединение обаче? На криещите се зад високите прозорци или на тълпата недоволни българи под високите прозорци? Ние се опитахме да се съединим, да бъдем едно и така да бъдем силни. Нашият призив беше "ОСТАВКА". Ние бяхме заедно, без значение кой какъв повод има да е там - българските студенти, заради едно явно убийство на един млад живот и хиляди неявни покушения над всички студентски животи, събрани в т.нар. студентски град; български производители - заради всички тези години, през които българското прозиводство не само, че не беше подпомогнато, а и беше все повече и повече потъпквано; българските майки - заради незачитането на правото им да бъдат майки (скандалите "ин витро"/"ин виво"), заради липсата на действия зад желанието да се преборим с демографския проблем; българските ученици - може би те не са съвсем сигурни защо са там, но някаква част от тях усещат колко не наред е родината им и вярват, че и те трябва да са там.

"Съединението прави силата". Това ли ви уплаши драги управляващи нашия живот? Драги наши служители, защо се уплашихте след като смятате, че не сте виновни? Защо бяха тези полицейски мерки срещу нашия протест? Ние се  опитахме да ви уволним, вие нарекохте нашите представители "циркаджии". Ние се опитахме да протестираме, за да разберете, че уволнение или оставка - за нас е все едно - ние просто искаме да ни оставите на мира.

И какво направихте вие? Пуснахте ни газ, разцепихте протеста от към Шишман и СПРЯХТЕ ДОСТЪПА на нови протестиращи. СПРЯХТЕ ДОСТЪПА на прииждащите нови граждани, желаещи да се присъединят?

Това ли е отговорът ви на нашия протест? На заповедта ви за уволнение, която отказвате да уважите?

Омръзна ни! Омръзна ни да ни крадат! Омръзна ни да бягаме! Омръзна ни да вдигаме рамене примирено! Омръзна ни да ни лъжат! Омръзна ни да сме бедни, необразовани и озлобени!

Имахте 20 години! 20 години, през които вие, да вие всички, които ни се изредихте, имахте времето и възможността да направите нещо! Постоянно ни се казва, че става бавно, че трябва да мине време ... Колко време? Това са 20 години!

И аз протестирам срещу това, че изхабихте 20 години от живота ни в чакане и в преход!

търсещи евтина популярност!

Което ще рече? Кои според теб са глупаците, които търсят популярност? И за какво им е тая популярност дето я търсят?

Хубав текст. И искрен.

Не, не мисля, че така ми се пада. Нито на мен, нито на всеки, който има отношение по въпроса. Нито пък на тези, които са се опитали или опитват да направят нещо. А "нещо" е доста широко понятие все пак. Не мисля, че ни се пада да сме били под комунизъм 45 години и след това да сме под комунизъм още 20. Скучно е да очаквате, че всеки, който изрази мнението си, трябва да има план-решение какво трябва да се направи. Не винаги знаеш какво точно трябва да се направи. Не винаги си и компетентен, за да го направиш. Но определено можеш да различиш кога нещо не е както трябва и трябва да спре.