Снощи писах вече, сбогувах се. Обясних защо и най-вече къде си местя блога. Изказах благодарности към когото се сетих и пожелания пак към когото се сетих. Хич не ми е ясно как така въпросният пост е изчезнал за една нощ.
Та, пак ще пробва...

Разпадам се отново. На парчета, които се разпиляват покрай мен. И които не знам дали ще мога отново да събера или някаква част отново ще загубя.
Уморена съм. Ужасно уморена. Но отпуската не е спасението. Май и аз започвам да се чудя кое е...

Наскоро един човек ме наведе на мисълта "Аз имам ли всъщност приятели?". Винаги съм мислела, че имам малко приятели, но истински и верни и разни познати - кога малко, кога повече. Да, ама това е едно от нещата, които не ми харесват напос...

[Този пост беше изтрит за запазване анонимността на прототипа. Поднасям извиненията си за което!]

Това го бях изтрила, но може би сега има повече смисъл - За теб, за предпоследен път
Нямам муза. Питаха ме, че не пиша .. Че скоро не съм писала ... Как да пиша, като той чете всичко? От една страна може би е добре, че го прави, но от д...

Носталгията... Пълна съм с емоции... Може би аз самата не мога да ги определя. Но първата дума, която ми идва на ум е "носталгия". Носталгия по нещо загубено, което обаче е било хубаво. Или поне ми е носело хубави емоции. 
Да, нещо загубе...

Аз исках да съм част от протеста и успях да бъда. Бях там. Сред всички тези хора, които за някои бяха недостатъчно, а за други не беше важно точно колко са. Имаше 15 годишни деца, имаше и 70 годишни старци. Старци, чиито гласове бяха зар...

Днес за пореден път ми се случва нещо странно в blog.bg. До сега не бях орбъщала кой знае какво внимание, защото все си мислех, че нещо съм се объркала.
Ето за какво говоря - преди малко гласувах за един блог, за който никога не съм гласу...

Веднъж вече писах по темата. Но нета дропна и поста ми, доста дълъг изчезна точно преди да го постна. Много неприятно беше.
Сега ще се опитам отново да изразя отношението си по темата. С какво се сблъсквам аз вече към 7 години. Толкова ...

Разкажи ми приказка! 
Добре, ще ти разкажа. Но запомни, че приказките са такива, защото не са реалност. Приказките винаги имат щастлив край ... или отворен край, след който можеш сам да си измислиш красив такъв.
Та, имало едно време една...

Беше просто една нощ. Поредната. Болят ме мускулите на врата и раменете. От въртене и наместване. В прегръдките ти. Но не беше просто една нощ, поредната... Не беше среща за секс. А просто среща. Дори не беше среща. Покана. Да споделим н...

Сърдита съм. Да, сърдита. И на себе си самата. Но най-вече на вас - моите приятели. Знаете ли какво е приятелство изобщо? Да, приятелската критика може да боли, но вие явно не знаете какво е критика, а камо ли приятелска...
Единият ми е п...