Защо когато имам нужда от някой, просто от някой, без значение дали искам да споделя, дали искам да говоря, няма с кого? Защо когато някой има нужда от мен винаги съм на линия? Защо аз прехвърчам планини и реки и съм там, до вас, до теб ... а вас ви няма, когато аз имам нужда ...

Защо винаги е едно и също? Омръзна ми да говоря. Омръзна ми да пиша, а нета да изтрие всички редове от поста ми, не от поста ми, а от мислите и чувствата ми и когато вече не са ми останали думи, да няма с кого да споделя тишината ...

Омръзна ми ...

ДА бе, и моя го няма, когато му казвам, трябваш ми.